Безброй, разплакани черупки постилат пътя към брега и рачета от своите къщурки, надничат ,за да поздравят света. Безжизнени тела на водорасли подремват върху пясъчни дворци, а гларуси в танц- неясен кръжат,окъпани от слънчеви лъчи. Събужда се морето и разпенва , все още сънените си очи и с топлата вълна повежда, към утрото на моите мечти.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар