http://www.vbox7.com/play:9e60be32
Усещане за море
Безброй, разплакани черупки
постилат пътя към брега
и рачета от своите къщурки,
надничат ,за да поздравят света.
Безжизнени тела на водорасли
подремват върху пясъчни дворци,
а гларуси в танц- неясен
кръжат,окъпани от слънчеви лъчи.
Събужда се морето и разпенва ,
все още сънените си очи
и с топлата вълна повежда,
към утрото на моите мечти.
На госпожа Ованесян
В живота всеки избор има,
но трудно е да спориш с честта.
За нея май ти трябва сила,
но не каква -а сила на духа.
Преминала през сенките на мрака,
задгърбила страха,
душата Ви поела е към светлината,
където на достойните цари света.
Днес тъжно е,
защото в светлината
нахлува лъч тъга,
но с него ще напишем на дъската:
Ованесян, е нашата незабравима госпожа!
Простете ни за грешките ,за всичко
обичайте ни както и сега,
приятели сме и това ще си запишем
с безсмъртни букви на чина!
.........
Повдигнала житейската неволя,
изкъпана в човешка добрина,
душата ми е пленница на този,
когото ме създаде от греха.
Вървя по пясъка на своя спомен,
а той- от песъчинки се гради...
Разровя ли го ,ще изтрия,
на миналото нежните следи.
Вървя, наоколо е пусто.
Обръщам се, но съм сама.
Морето само весело поглъща
Разпененият дъх на моята душа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
