.........

Повдигнала житейската неволя,

изкъпана в човешка добрина,

душата ми е пленница на този,

когото ме създаде от греха.

Вървя по пясъка на своя спомен,

а той- от песъчинки се гради...

Разровя ли го ,ще изтрия,

на миналото нежните следи.

Вървя, наоколо е пусто.

Обръщам се, но съм сама.

Морето само весело поглъща

Разпененият дъх на моята душа.