Високо чело,прорязват го тънички бръчки.
Две малки очи,обляли ги болки насъщни.
Две нежни ръце,които умора незнаят,
едно малко сърце ,събрало света и безкрая...
Едно нежно лице,
усмихва се вечер над мене,
това твоят протрет ли е?Не!
Това ,твоята същност е ,мамо!
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.-
Няма коментари:
Публикуване на коментар